СЕЛО , СЕЛО , ПУСТО СЕЛО!

Село , село , пусто село,
от как са си заселила
турци не са миновали,
миновали , кандисвали.
Снащи вечер допаднаха,
допаднаха , кандисаха.
Де по двама , по трима
у Станкини деветима
деветима с десет коня.
И за Станка кон давели-
да я водят в чужда земя,
чужда земя - анадолска,.
Станкината стара майка
по двор ходи , сълзи рони,
сълзи рони , турци кълне.....

 

 

ДЪЩЕРЬО , МОЯ МАМИНА!

Дъщерьо , моя мамина,
оти ти плачат очинки
пък ти са смее лицесо?

Мале ле , стара мале ле,
немо мо пита мале ле,
оти ме плачат очинки,
пък ми се смее лицесо.

В пътен ми мина либено,
с бяли ми ръки махаше,
с чорни чи очи мигаше,
с кипри ми уста думаше,
пък ти ма нему не даде,
ам си ма даде другиму,
другиму , в друга махало,
дено го в съне не гльодам
и го на яве не рача.

ПУСТИТЕ ТИ ЧОРНИ ОЧИ!

Радо , мари Радо , бяла Радо,
пустине ти чорни очи!
Чорни са , чорни , та мамливи,
койно ги види , за тях плаче,
я ги видох , я заплаках.

Радо , мари Радо , бяла Радо,
пустоно ти бяло лице,
Койно го види , за него плаче.
я го видох , я заплаках.

Радо , мари Радо , бяла Радо,
пустана ти тенка снажка
тенка е , тенка кат фиданка.
Койно я види , за нея плаче,
я е видох я заплаках.

Радо , мари Радо , бяла Радо,
да дойда ли довечера,
довечера , по вечере?

Либе , либе , първо либе,
немо идва сая вечер,
ами ялай утре вечер
няма мама , няма тате,
няма кой да ни се кара.

ДА ЗНАЕ МОМА , ДА ЗНАЕ!

Да знае мома да знае , да знае,
да знае да са не жени,
да знае да са не жени,
женило - черно чернило.

Как расте божур в градина
нъй расте мома при майка,
как съхне трева от слана,
нъй съхне млада невяста,
нъй съхне млада невяста,
от дяда , още от баба,
от дяда , и още от баба,
най - много от първо либе.

Вечеру дойде пияну,
та си ма бие да лягам,
сутрин ма рита да ставам.
Женило , черно чернило.....